
Водната топка в СЛАВИЯ – София продължава да се развива и след 2020 година с фокус върху устойчивото изграждане на младите поколения. Детско-юношеската школа на клуба се утвърждава като една от най-силните в България, подготвяйки кадри не само за представителния отбор на СЛАВИЯ, но и за националните гарнитури.
Тренировъчният процес се ръководи от Ангел Бенински – настоящ старши треньор на клуба, част от сребърния мъжки отбор на СЛАВИЯ от 2004 година. До него стои Александър Кръстанов – активна част от треньорския екип, отговарящ за координацията с юношите. Тандемът Бенински – Кръстанов олицетворява връзката между славното минало и перспективното бъдеще на водната топка в СЛАВИЯ.
Философията на клуба остава непроменена – работа от основата, с акцент върху дисциплината, колективния дух и спорта като възпитател.
През последните години СЛАВИЯ – София е редовен участник и фаворит в шампионатите за момчета до 11, 13, 15 и 17 години, както и за младежи до 19 г.
Значими резултати:
Успехите на децата са резултат от системна подготовка, стабилна тренировъчна база и висок професионализъм в методиката на обучение.
От 2021 г. СЛАВИЯ отново е сред водещите имена в мъжкото първенство по водна топка в България. Постепенно изграденият състав, включващ бивши юноши на клуба, демонстрира борбен дух и възходяща форма.
Основни постижения:
СЛАВИЯ доказва, че не просто се връща, а се утвърждава като фактор на най-високо ниво. Базирайки се на школата и треньорския екип, клубът е отново сред водещите сили в елита на българската водна топка.
СЛАВИЯ продължава да гледа уверено напред – с уважение към традициите, гордост от настоящето и визия за бъдещето. Целта е ясна: устойчиво възстановяване и утвърждаване на мъжкия отбор, разширяване на школата и все по-широко присъствие на международната сцена.
Водната топка остава неразделна част от „бялата“ спортна идентичност на София – символ на характер, чест и успехи.

След повече от пет години затишие, през 1986 година водната топка в СЛАВИЯ – София преживява своето трето възраждане. Ръководството на „бялото“ дружество поверява мисията на бившия вратар на клуба – Стоян Александров, който започва буквално от нулата. Създава детски отбор и започва да гради основите на един бъдещ шампионски колектив.
Още през следващата 1987 г. новият състав дебютира в шампионата при юношите и показва сериозен потенциал. Стъпка по стъпка, СЛАВИЯ се изкачва през възрастовите групи и през 1991 година вече има мъжки отбор, който участва в националното първенство.
През 1993 г. славистите печелят първото си сребро в новата ера, а две години по-късно повторят успеха. Водени от амбициозен екип, в който личи ролята на Георги Гаджев – президент на клуба, и Стоян Александров – старши треньор, СЛАВИЯ постига първа шампионска титла в съвременната си история през сезон 1995/96.
Успехът не е случаен – през 1996 и 1997 година „белите“ доминират в родния шампионат, като дори след напускането на Свилен Пиралков (който прави кариера в Испания), отборът остава без конкуренция.
Същият период бележи и първия сериозен международен пробив на клуба – четвъртфинал за Купата на европейската федерация (1993).
През следващите години, СЛАВИЯ се утвърждава като един от двата най-силни отбора в България. От 1998 до 2001 година славистите са неизменно вицешампиони, като в поне два сезона титлата е на крачка.
През 2002 г. идва нов триумф – трето злато за мъжкия отбор, с решаващите попадения на Станислав Господинов, Раде Виденов и Виктор Апостолов. Треньор отново е Стоян Александров – човекът, който изиграва ключова роля в съвременното изграждане на водната топка в СЛАВИЯ – София.
През 2004, 2005 и 2007 г. отборът се окичва с бронзови медали, а в 2005 и 2006 година отново е вицешампион. През този период СЛАВИЯ достига до множество финали за Купата на България, като печели трофея четири пъти (1996, 1998, 2002, 2003) и е финалист още шест пъти.
След 2007 г. начело на тима застава Иван Ковачев – емблематично име в българската водна топка. До 2012 г., когато си отива от този свят, той извежда отбора до третото място през 2010 година.

Шампиони и носители на Купата на България
Отляво надясно, първи ред – клекнали: Ивайло Коев, Иво Сергиев, Роман Коев, Борислав Романов, Юлиян Борисов, Александър Милев и Ивайло Сергиев. Втори ред, прави: Владимир Симитчиев (президент на клуба), Стоян Александров (старши треньор), Георги Бакърчев, Свилен Пиралков, Йордан Велинов, Раде Виденов, Иван Иванов, Яни Георгиев, Мартин Несторов, Георги Гаджев (председател на ОСК „Славия“) и Иван Пиралков (член на УС).

Шампиони на България за 2002 година.
Отляво надясно, първи ред, клекнали: Йордан Велинов, Мартин Ганюшкин, Владимир Генов, Станислав Господинов, Георги Кашпарски, Георги Георгиев и Иван Иванов. Втори ред, прави: Стоян Александров (старши треньор), Христо Томов, Андрей Андреев, Раде Виденов, Деян Димитров, Валентин Павлов, Виктор Апостолов и Георги Бакърчев.

Сребърни медалисти за 2004 година.
Отляво на дясно, първи ред, клекнали: Мирослав Павлов, Деан Димитров, Мартин Ганюшкин, Виктор Апостолов, Ангел Бенински и Христо Томов. Втори ред прави: Мирослав Вълчев, Дарий Дановски, Георги Кашпарски, Георги Бакърчев, Андрей Сушков, Стоян Александров (старши треньор), Владимир Генов и Георги Георгиев.

Водната топка в СЛАВИЯ – София има дълбоки корени и славна история, започнала още през 1948 година. Тогава, само пет години след създаването на плувната секция в клуба, емблематичната фигура Коста Гецов – Гец поставя началото на водната топка със страст и амбиция. Само година по-късно СЛАВИЯ – София вече печели бронзови медали от общоработническото първенство, което бележи първия успех и начало на славната история.
Шампион на България:
Вицешампион на България:
Бронзов медалист:
Носител на Купата на България:
Международни отличия при мъжете (1948 – 1980):
🏆 „Пагано“ през 1975 г.
🏆 “Реджо Калабрия” през 1976 г.
През 1951 година идва и първата шампионска титла на СЛАВИЯ – София по водна топка. Забележително е, че в турнира участват два отбора от клуба – ясен знак за огромната популярност на този спорт в „бялото“ дружество. През следващите години СЛАВИЯ се утвърждава като един от водещите клубове в България – второ място през 1952 и нова титла през 1953 г., този път под ръководството на треньора Петър Христов.
Водеща фигура по това време е капитанът Иван Миладинов, признат за най-добър ватерполист в страната през 1953 г. Още трима състезатели на СЛАВИЯ влизат в Топ 10 – Руси Сяров (4-ти), Иван Иконописов (7-ми) и Стоян Добрев (8-ми).
През 1954 г. СЛАВИЯ – София е безапелационен шампион – сезонът завършва без загуба, а резултатите като 12:0 срещу Червено знаме показват тоталната доминация на отбора. Въпреки странните тактики на съперниците, като игра с двама вратари, славистите отново триумфират – този път с 13:0.
Изненадващо, в края на 1954 г. водната топка в СЛАВИЯ е закрита. Но спортният дух не угасва. През 1960 г., благодарение на юношеския отбор, отново изграден от Коста Гецов, клубът се връща в първенството, макар и за кратко.
Истинското възраждане започва през 1969 г., след обединение с Локомотив (София). Славистите печелят бронз още в първия си сезон. След раздялата с Локомотив през 1971 г., СЛАВИЯ продължава самостоятелно, отново с Коста Гецов начело. През 70-те години клубът е стабилен участник в елита – с две четвърти и пет последователни пети места.
Сред звездите на този период се откроява Георги Гаджев – капитан на националния отбор на България по водна топка на световното първенство в Западен Берлин през 1978 г., където България постига най-доброто си класиране – осмо място.
След шесто място през 1979 г. и четвърта позиция през следващата година, надеждите за нови медали са големи. Но през 1980 г. водната топка в СЛАВИЯ отново е закрита – решение, което слага край на едно от най-силните присъствия на този спорт в София и страната.

Републикански първенец за 1954 г.
Състав отляво надясно: Иван Миладинов (капитан), Христо Червенков, Иван Динев – Чики, Стоян Добрев, Руси Сяров, Панайот Василев и Иван Иконописов – Бебето.

Бронзови медалисти през 1969 г.
Състав отляво надясно: Кръстьо Бекяров, Сава Панов, Константин Яков, Димитър Рашев, Станьо Пандев, Коста Гецов (треньор), Любомир Кротев, Иван Венков, Константин Петров, Георги Цветанов, Никола Лалов и Красимир Йорданов.

Славистите от 1973 година.
Отляво надясно първи ред : Петър Цаконски, Красимир Петков, Христо Иванов, Руслан Савов и Красимир Йорданов. Втори ред: Коста Гецов (треньор), Стоян Александров, Димитър Гамански, Борис Соколов, Антон Асенов, Антон Каршутски, Димитър Рашев и Георги Гаджев.